
Новини
11 ноември в Белгия — Примирие и паметта за Първата световна война
От Редакция Union Vrede FC11 ноември 2026 г.
.png%3F2026-11-11T09%253A12%253A08.945Z&w=3840&q=100&dpl=dpl_BLmN52GMyM1UoyswAehC4w18zXGs)
11 ноември в Белгия — Примирие и паметта за Първата световна война
На 11 ноември Белгия почита паметта на примирието от 1918 г. То влиза в сила в единадесет часа сутринта и поставя край на боевете на Западния фронт. Днес 11 ноември е официален празник в цяла Белгия. В Брюксел, Ипър и други белгийски общини тази дата намира своето място и в обществения живот с възпоменателни церемонии. Датата препраща към един конкретен момент от историята, но церемониите разказват и какво е означавала войната за хората, които са я преживели. Кралски музей на армията · Федерална обществена служба "Заетост" · Град Ипър
Белгия във войната
На 4 август 1914 г. германската армия нахлува в неутрална Белгия. Германското нашествие води до боеве около Лиеж, Намюр и Антверпен, наред с други места. Засегнати са и цивилни граждани. Институцията за военно наследство (War Heritage Institute) документира грабежи и екзекуции по време на настъплението, включително в градове и общини като Динан, Визе, Дендермонде и Льовен. По тази причина военната история на Белгия засяга както фронта, така и съдбата на населението. War Heritage Institute
През есента на 1914 г. белгийската армия се изтегля зад река Изер. Чрез отварянето на шлюзовете при Ниупорт част от равнината на Изер е наводнена. Наводнението спомага за спирането на германското настъпление там. По̀ навътре в страната се водят тежки боеве и около Ипър. Военните гробища и паметници в областта Вестхук днес съхраняват следите от тези военни години. Кралски музей на армията · Комисия за военните гробища на Британската общност (Commonwealth War Graves Commission)
De overstroomde IJzervlakte bij Nieuwpoort, oktober 1914. Fotograaf onbekend. Bron Wikimedia Commons, publiek domein.
Какво се случва на 11 ноември 1918 г.
Съюзниците и Германия сключват примирието във вагон на железопътна линия в гората край Комппиен в Северна Франция. Споразумението е подписано на 11 ноември и влиза в сила същата сутрин в единадесет часа. От този момент оръжията на Западния фронт замлъкват. Това обяснява защо часът единадесет все още има особено значение по време на възпоменанията. Дворецът Елизе, историческо досие за Комппиен · Имперски военни музеи (Imperial War Museums)
Примирието урежда прекратяването на боевете. Условията за мир с Германия по-късно придобиват форма в Версайския договор, подписан на 28 юни 1919 г. Следователно и двете дати препращат към собствено събитие. На 11 ноември почитаме паметта на момента, в който бойните действия на Западния фронт спират. През юни 1919 г. последва подписването на мирния договор. Дворецът Елизе, исторически пояснения към 11 ноември

Maarschalk Ferdinand Foch en de geallieerde delegatie bij het spoorwegrijtuig na de ondertekening van de wapenstilstand. Bos van Compiègne, 11 november 1918. Fotograaf onbekend. Bron Wikimedia Commons, publiek domein.
Неизвестният войник в Брюксел
В основата на Конгресната колона в Брюксел се намира Гробът на неизвестния войник. Там на 11 ноември 1922 г. е погребан необозначен войник. Край гроба гори вечен огън. Неизвестният войник символизира жертвите на войната. Неговият гроб придава трайно място на тази памет в столицата. Белгийско федерално правителство · Регенция на сградите (Regie der Gebouwen)
Националното възпоменание може да придобие и по-широко значение. По случай стогодишнината от примирието през 2018 г. федералното правителство отдаде почит пред гроба на жертвите от двете световни войни, както и на военнослужещите, загинали след 1945 г. по време на мисии за поддържане на мира или хуманитарни операции. По този начин тази церемония показва как едно място за памет, произлязло от последиците на Първата световна война, предлага пространство и за спомена за по-късни загуби. Белгийско федерално правителство
.jpg%3F2026-11-11T09%253A07%253A25.089Z&w=3840&q=100&dpl=dpl_BLmN52GMyM1UoyswAehC4w18zXGs)
Het Graf van de Onbekende Soldaat en de eeuwige vlam aan de voet van de Congreskolom in Brussel. Foto door Martin Kraft, via Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0.
Ипър и "Последният пост" (Last Post)
Менинската порта в Ипър е открита през 1927 г. На паметника са изписани имената на десетки хиляди военнослужещи от Британската общност, които загиват в околностите на Ипър и нямат известен гроб. За всеки, който търси дадено име, портата е и място за личен спомен. Имената свързват голямата история на войната със съдбата на отделните хора. Комисия за военните гробища на Британската общност (Commonwealth War Graves Commission) · Асоциация "Последният пост" (Last Post Association)
На 2 юли 1928 г. Асоциацията "Последният пост" организира там първата си церемония. Сигналът Last Post първоначално е бил военен тръбен сигнал, възвеждащ края на деня. По време на възпоменанието той звучи като прощален поздрав към загиналите. Ежедневната церемония е прекъсната по време на германската окупация на Ипър през Втората световна война. Днес тя отново се провежда всяка вечер в 20 часа и е с вход свободна. Асоциация "Последният пост", история · Асоциация "Последният пост", ежедневна церемония
На Деня на примирието Ипър организира и специална церемония около 11 часа — историческия час, в който примирието влиза в сила. Градът почита паметта на войната на различни места. Програмата за 2026 г. включваше сред другото възпоменание във френското военно гробище "Сен Шарл дьо Потиз" (Saint-Charles de Potyze), церемония пред Белгийския паметник и изпълнение на "Последният пост" край Менинската порта. Град Ипър, програма за Деня на примирието 2026
.jpg%3F2026-11-11T09%253A08%253A24.262Z&w=3840&q=100&dpl=dpl_BLmN52GMyM1UoyswAehC4w18zXGs)
De Last Post-plechtigheid aan de Menenpoort in Ieper. Foto door Trougnouf (Benoit Brummer), via Wikimedia Commons, CC BY 4.0.
Как червеният мак се превърна в символ
Червеният мак е тясно свързан с In Flanders Fields, стихотворението, което канадският военен лекар Джон МакКрей написва през май 1915 г. в околностите на Ипър. В него МакКрей пресъздава образите на макове, цъфтящи между кръстовете на гробовете. Стихотворението е публикувано през декември 1915 г. в британското списание Punch. Музей "В фландърските полета" (In Flanders Fields Museum), стихотворението · Музей "В фландърските полета", история на публикуването
Цветето заема своето място във възпоменателната култура отчасти благодарение на хора, които възприемат образите от стихотворението. Американката Мойра Майкъл предлага макът да бъде използван като символ на паметта. В англоезичния свят цветето се утвърждава под името poppy като знак за спомен за Първата световна война. Неговата връзка с областта Вестхук остава разпознаваема в стихотворението и във възпоменанията в Ипър и неговите околности. Музей "В фландърските полета", възпоменателни цветя · Град Ипър

De eerste publicatie van ‘In Flanders Fields’ van John McCrae in het Britse tijdschrift Punch op 8 december 1915. Scan via de Academy of American Poets, publiek domein.
Какво почита Белгия на 11 ноември
Конгресната колона и Менинската порта оформят една и съща памет по различни начини. В Брюксел гробът на един войник, чието име е неизвестно, символизира многобройни жертви. В Ипър хиляди имена са изписани на паметник в памет на военнослужещи, чийто гроб е неизвестен. На двете места загубата във войната придобива човешки мащаб. Белгийско федерално правителство · Комисия за военните гробища на Британската общност (Commonwealth War Graves Commission)
На 11 ноември тези спомени се обединяват около един точен момент. В единадесет часа на 11 ноември 1918 г. бойните действия на Западния фронт приключват. Повече от век по-късно тръбен сигнал, венец и червен мак отново насочват вниманието към тази история. Все по своя начин те изразяват паметта за хората, засегнати от войната. Имперски военни музеи (Imperial War Museums) · Асоциация "Последният пост" (Last Post Association) · Музей "В фландърските полета" (In Flanders Fields Museum)

Rode klaprozen vallen van de Menenpoort in Ieper tijdens de herdenking van Wapenstilstand op 11 november 2013. Foto: Adrian Harlen/MOD, via Wikimedia Commons, Open Government Licence 1.0.
